Такава ми е съдбата

И сега
събуждам се в 3 през нощта.
Спомените отново мъчат ме..
И питам се- ЗаЩо Съм пак без тебе...
Ти сега си с друга,
която те прави щастлив,
а аз неволно спомените каня
в моето съзнание.
Как от теб да се браня,
ти сякаш си част от мен...


ПИТАМ ЗаЩо Избра от мен да си отидеш..
И за миг ли не можа в любовта ми да вникнеш..
Аз обичах те както никой друг
Исках да бъдеш мой съпруг...
Колкото и да те обичах,
ти мен не - не можех да направя нищо..
Отново съдбата ме зове...
С тръпнещ глас казва ми:
"Забрави го, остави го...
Той вече не е твой.."
Какво ли съдбата ми крои..
Хиляди.. неизбежни опити..
Сърцето плаче.. душата също,
пак поглъща я чувство всемогъщо,
наречено любов!
Но прекалено добре
тя си знае
че ти вече няма никога да бъдеш с нея!
Това е края!...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf