Без теб...

Без теб...
Вратите ми са невъзможно тихи,
а щракането някога ме дразнеше.
Бяхме двамата несъвършени щрихи.
Тишината ми сега е тъжно празнична.

Без теб...
Килима ми събира твойте липси.
Издиша стъпки, натежали в шарките.
А ехото крещи след теб "Иди си!"
Стените го шептят, като клюкарките.

Без теб...
Прозорците са винаги затворени.
Задушно е... и сякаш съм на бдение.
СвещИте ми топят се, като спомени.
Ще се изгубят пак. Без поколение.

Без теб...
Пердетата от чакане се скъсаха
и корнизите са грозновато празни.
С мръсотията первазите ми лъснаха.
Наслоени с мисли скрити и неказани.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-07 г.
прочитания: 203
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7278
   Автори: 1946
   Произведения: 42517
   Съобщения: 169721
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59213
   SMS-и: 762
   Снимки: 4435