Тази нощ сърцето ми отново бе ранено,
но този път, болката по-силна бе.
Смразяващата болка на изоставено сърце,
а исках аз, само с теб да бъдем -
дори до края на света!

Останах аз сама, притихнала във мрака,
след твоето изчезване - внезапно.
Стоях и слушах си сърцето -
след тази страшна болка,
да забие ще успее ли отново.

Защо така се случи - опитвам се да си обясня,
за кратък миг в нощта.
Омръзна ли ти, моето сърце да те обича.
Или лицето ми за теб не е така красиво
и любимо, както беше досега.
За това спор няма - красавица не съм голяма,
но затова пък имам си душа, голяма -
и с душата си, до теб ще бъда -
сега и до края на света...

Какво е туй...
Музиката наша, аз дочувам в мрака.
С притихнало сърце поглеждам към екрана.
Там, аз виждам твоето име - мойто да зове.

Тази нощ, със сърцето ми разбрахме,
че от любовта по-голяма сила няма.
Тя може всичко - дори да те завърне
отново при моето сърце!

07.02.2008г.
гр.Варна

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marcheto_73
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-07
прочитания: 334
точки: 50 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48993
   Съобщения: 212590
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73703
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954