Прогони този тъжен вятър
и последните листа
и нарисувай на афалта
есента.
Дъждовните дантели
слизат
и носят спомена
в деня.
А аз не мога да напиша
песента.
И ме разпъват
чужди думи
и нечути стихове,
за неизживяни
мои думи -
върхове.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vaninaM
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-02-07
прочитания: 114
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7978
   Автори: 2199
   Произведения: 51967
   Съобщения: 230786
   Лексикони: 2466
   Коментари: 79974
   SMS-и: 816
   Снимки: 5333