|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Мелодията на течащата кръв
Сивият град тихичко спеше,
потънал в стотиците локви,
а дъждът, черният, още валеше
и птиците заспиваха мокри.
А мракът, с пелерината мрачна,
като поета, сам е в дъжда,
и кара го да спира да крачи
и сълзи от очи да валят.
Сивият град спеше тъй сладко,
че не разбра, че дъждът беше спрял,
събуди се само за кратко
от вятъра – гласа на поета отвял.
Загубил бе себе си поетът в калта,
не опитваше даже кръвта си да спре
в раните посипваше усмихнат солта,
гледаше как огорчението с кръвта тихо тече, тихо тече…
А капките кръв се стичаха бавно,
поетът бе труп със стъкло във ръка.
Умрял бе самотен, безславно,
без да довърши даже стиха…
А сивият град още си спеше,
поетът беше пореден, не пръв,
който във мрака крещеше
тихата мелодия на течащата кръв…
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: CryingInferno
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-02-06
прочитания: 113
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7592
Автори: 2051
Произведения: 46565
Съобщения: 228267
Лексикони: 2111
Коментари: 69773
SMS-и: 803
Снимки: 4742
|
|
|
|
|
|
|
|
|
