Къде сгреших и имам ли вина не знам?! Чувствам се вече излишна. Искам да разбера истина ли е това?! Сили дали ще намеря, срещу Теб да застана и да попитам?!
Все отлагам във времето аз. Страх ме е да не Те загубя, защото Ти oсмисли мойте дни, излекува ме от самотата!
Но струва ли си, ако Ти не си щастлив, и не ме обичаш вече?! Тогава нищо няма смисъл!
Отново ще угасне пламъчето в мойте очите, от устните усмивката ще избледнява! Красивото лице във маска ще се превръща, и пак самотата ще ме прегръща.