* * *

Омръзна ми вечно да чакам.

Омръзна ми вечно сама.

Не, ти не знаеш, че искам със длани да стопля сега,

аз твоята малка душа.

Ръце си протягам но виждам, че

искаш да роня сълзи. И чувства от ревност обзеха, студените твои очи.

Недей да си мислиш, че аз съм твоето малко дете.

В душата си яростна ревност ти носиш, уви туй прокоба е ...зле.

Не бъди егоист погледнете ме в моите тъмни очи.

Там още блещука в рима отчаяна обич... нали?

Там някъде в мене се крие едно малко дете.

Загубило вяра и нежност, завинаги, ...о, може би НЕ!

И като птица във клетка аз страдам,

и като грешна мадона в селце. Докога да се моля о, боже прости му

Той просто не знае...къде!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf