Река

Дните бавно, бавно лъкатушат -
река с изръбено от скрап корито.
Аз виновно ще вървя по суша,
виновно грейнал до насита...

По прашен път ли ще поема,
разгърнал поривите свити
или назад - във друго време...
далеч от плявата... с мечтите!

В сън и блян ли да разтворя
на бели облаци памука мек
или в копнеж-  зелена пролет -
да се превърна пак в Човек!

А дните бавно, бавно лъкатушат -
река понася ме на заден ход
и в скрап затънал пак до гуша...
виновно сграбчил съм живота.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf