без име...

искам да затворя очи и да изчезна в нищото, защото нищото не съществува...

усмихвам се и те прегръщам по навик, просто ей така... и всичко е така познато... ще тръгнеш ти и аз след теб... ще има драми и раздели на "ужким"... ще има сълзи и молби "не забравяй!" и пак ще се целунем по навик стар, без трепет в сърцата, без страст... ще тръгнем по отъпканата поляна и ще скитаме, за да търсим себе си, но боейки се да се открием... колко е тъжно да бъдеш слепец и да играеш на безгрижен щастливец... колко е жалко да забравиш да се надяваш, да познаваш до болка... да знаеш кога, как и къде...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf