.......

Повдигнала житейската неволя,

изкъпана в човешка добрина,

душата ми е пленница на този,

когото ме създаде от греха.

Вървя по пясъка на своя спомен,

а той - от песъчинки се гради...

Разровя ли го, ще изтрия,

на миналото  нежните следи.

Вървя, наоколо е пусто.

Обръщам се, но съм сама.

Морето само весело поглъща

Разпененият дъх на моята  душа.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf