НЕСБЪДНАТ СЪН

Тъй както правя всяка сутрин,

отворих широко своя прозорец,

посрещайки слънчева утрин,

закачайки в косите свеж венец.

Но тази сутрин бе различно

и мрачно страшно беше вън,

и вятъра шептеше скришно,

за нечий, някъде несбъднат сън.

Тогава го погледнах, беше там,

едно момче разперило ръце

да полети и да не бъде сам,

решението взело със сърце.

Защо го правеше, нима не виждаше,

че вятъра ще го погълне целия

и може би отчаяно си мислеше,

че към щастието туй е пътя, прекия.

Провикнах се. Аз зная, че ме чу,

дори не ме погледна с изненада,

замислен беше явно, на кого

му пука, че в момента страшно страда.

"Самотника" го знаехме съседите,

нещастник изигран кат на шега,

а никой не помисля, че и клетите,

и те като нас са с душа.

По улицата минаваха хора,

заети с своите важни дела,

във въздуха натежала умора,

а момчето мечтае крила.

За Бога недей, не оставяй живота,

прибери се в къщи и пак помисли,

но то не ме чу и пое по посока

на горе, където не ще да боли.

Червен светофар и група от хора,

и врява, истерии и писък навън,

и ужас стаен в очи с тревога,

момче полетяло в несбъднал се сън.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf