Живота е трънлив,изпълнен със бодли и много често тебе сърцето те боли...
Но някъде дълбоко искрица там блести,надежда туй е милаи тя те тъй крепи.
И нека в бъднините да имаш топли дни.И нека тъй сърцетопо-рядко те боли.
Ще има дни, в които обронила глава,живота си ще спомняш без никакви слова.
Но ти от живота свойи за себе запази.И винаги подклаждай с мънички главни.
Живота е камина,изгаряща слова, в която вечно има и нещо в пепeлта!!!