Не боли от раздялата

Разхождайки се бавно из квартала,
аз шепот без да искам долових
едно "дете" четеше "лична драма"
и си цитираше великолепен стих.

Разказваше се там за някаква раздяла
и колко е боляло от това,
разказваше момичето за болката,
изпепелила нежната душа.

...

Но друго мисля аз - не боли от раздялата!
Боли от мисълта че ще останеш сам,
боли от спомените и от преживяното,
боли от всичко случило се "там".

Боли от ръцете които се стискат последно,
боли от думите: "до тук"
боли от устните, целунати за сбогом,
боли от мисълта, че ще целуват друг!

Боли от очите казващи сбогом,
боли от всичко, което е било,
от миналото, от мечтите
и от съцето - без вина останало само.

От това боли, но не и от нея
раздялата е нищо, тя е само миг,
боли, защото няма кой да те прегърне
и няма кой да чуе твоя вик.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf