Тихият стон на сърцето

За щастието плащам с тъга

и все пак наивно вярвам в любовта.

За да съм щастлива мъничко боли ме,

но нещо ще се промени - лекичко гушни ме.

После пак ще съжаляваш, че ме нямаш,

ще чувстваш - вече не боли

и избор друг дори да нямаш

пак ще вярваш, че боли...

Ще плачеш, че не съм до теб,

ще искаш да се върна,

ала ти не си за мен

и нагло всичко ще ти върна!

За дето вчера ме разплака,

за първия нещастен миг,

за малко странната заплаха

и за стона на сърцето тих.

Че нямаш избор ти прости ми,

но нали не даде и на мен,

защо пак аз да страдам, моля те, кажи ми -

помисли веднъж и ти за мен...

За щастието плащам с тъга

и все пак наивно вярвам в любовта.

За да съм щастлива мъничко боли ме,

но нещо ще се промени - лекичко гушни ме.

После пак ще съжаляваш, че ме нямаш,

ще чувстваш - вече не боли

и избор друг дори да нямаш

пак ще вярваш, че боли...

Ще плачеш, че не съм до теб,

ще искаш да се върна,

ала ти не си за мен

и нагло всичко ще ти върна!

За дето вчера ме разплака,

за първия нещастен миг,

за малко странната заплаха

и за стона на сърцето тих.

Че нямаш избор ти прости ми,

но нали не даде и на мен,

защо пак аз да страдам, моля те, кажи ми -

помисли веднъж и ти за мен...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf