Изпратих толкова лета
и толкоз пролети посрещнах...
Ах тези жеравни ята -
те все ми махат със крила
във свойто есенно отлитане.

Сред музиката на снега
ще парят струни
от Вивалди,
а тези жеравни ята
ще бъдат вечно в мене млади.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vaninaM
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-02-03
прочитания: 81
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2198
   Произведения: 51869
   Съобщения: 250286
   Лексикони: 2462
   Коментари: 79753
   SMS-и: 815
   Снимки: 5323