Помниш ли онези наши малки срещи,когато каза ми, че ме обичаш?Онези мигове горещи,които грешка ти сега наричаш?
За тези наши мигове живях,а те за теб сега са нищо!Сякаш никога не си ги изживял...Защо за мене те са всичко?
А помниш ли, когaто каза,че ден без мен не можеш ти да дишаш?Защо поне не го доказаи излъга ме да те обичам!
Онези мигове, които сътвориха обичта,защо не могат от ума да се изтрият?Да си отидат не утре, а сега!Но те живеят... не умират...