Празник

Сломен от товара на човешки предразсъдък

аз тичам, крия се, изгубвам се мисловно.

Зад мене пътят все по-дълъг е,

пред мен твоят образ все по-жив е.

И бури над нас се изсипват,

хора, морали, дела.

А аз искам в любовта ти да видя

поне частица искреност топла към мен.

Отиди сега, празнувай

твоята малка победа над мен,

моя изстрадал копнеж, като дар приеми,

че моето щастие тук е - сред несбъднати мечти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf