Омагьосани клони на летни дървета
път постилат до нощно море.
По фенерени улици скитам и - ето -
пак превръщам се в малко дете.

Калдъръмено лято със дъх на смокини
тича босо във спомен красив...
Боже мой, колко много години
ме отделят от детските дни.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tonita25
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-02-03
прочитания: 81
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48991
   Съобщения: 212626
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73701
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954