|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Твърде лично
Не ми е мъчно толкова, че си отиваш.
И даже не, че утре ще боли.
Ще кажеш колко си шокиран -
за мен не значат много тези дни,
които поделихме както хляба
и виното, и сълзите, и радостта.
Не се хаби. И двамата сме прави.
И всеки иска своята вина
да запечата, да изхвърли и зарови.
И да си тръгне после чист и мил.
Но с теб живяхме. С теб живяхме, Боже!
А кой не би в живота съгрешил?
Не ми подхвърляй смачкано-прощални
недоизпипани покани за любов.
Не си забравил, че си тръгваш рано?
И малко късно искаш нов
пореден, предпоследен, стотен шанс
да ми покажеш колко сме различни.
Не ни е писано. Не ни е писано на нас.
И без това е вече твърде лично.
Тръгни си кротко. Огорчен от мен.
И утешен, че имам по-големи рани.
И подмини предишния ни ден.
Не ни е писано. И толкова. Това е.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-03 г.
прочитания: 104
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42450
Съобщения: 166137
Лексикони: 1825
Коментари: 59077
SMS-и: 762
Снимки: 4405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
