ЗАВРЪЩАНЕ В РОДНИЯ КРАЙ

( посветено на роднините ми от любимият ми гр.Добрич)

Как хубаво е в родния край да се завърнеш!
Роднини скъпи и любими, с обич голяма да прегърнеш.
В очите насълзени обичта да зърнеш.
Щастието, че заедно сте, да усетиш!

Отдавна в родния си край, не си се връщал.
За ден ти се иска всички кътчета познати да обходиш.
С ръка, всяка вещ любима да докоснеш,
топлината нейна да усетиш, за да не забравиш.
Че част от нея, завинаги ще си останеш!

Как лесно е с поглед всичко да обгърнеш.
В родния край, до болка всичко ти познаваш.
Душата ти копнее, завинаги в него да се завърнеш
и с обичта си всички да дариш, да се успокоиш!

Край роден и любим, недей и ти да ме забравяш.
На специално място в сърцето ми, ти си оставаш.
Роднини скъпи и любими, не съм забравила ви аз,
дори да не съм до вас във всеки час.
Вие кръв сте от кръвта ми,
а кръвта вода не става!
И завинаги до вас оставам!

02.02.2008г.
гр.Варна

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marcheto_73
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-02
прочитания: 135
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48849
   Съобщения: 214096
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73638
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945