На излизане...

Не затваряй след тебе вратата

има много сълзи да те следват

и не отваряй за сбогом устата,

щом ласки безмълвни изчезват.

И не заваряй след тебе вратата,

че много молби сега ще отправя

ти знаеш в мене душата,

колко нощи оставяш да страда.

И щом си излезеш, недей се обръща,

че нищо красиво не ще да съзреш,

звездите в очите в сълзи ги превръща

и всяка една те моли да спреш.

И ако нищо не трогне сърцето ти спряло

и от нищо дори не те заболи,

то значи за мен е безвъзвратно умряло

и никога няма в плам да гори.

Изскубах всичките маргаритки в полята,

за да ги питам аз тях, дали ме обичаш,

а отговор ясен седи до вратата,

щом да си тръгнеш сега си избираш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf