Нова светлина

Допир на малка капчица роса

влива в мен нежност и красота,

зелени багри в сърцето ми играят

и за свобода на духа мечтаят.

Човешки размисли, разни,

допълват таз картина, празни,

минават и заминават

като лястовичо ято отминават.

Изтъркулват се спомени неясни,

забравени и все пак прясни,

от детски вопъл и светлина

в тъжна усмивка на жена.

Пресъхнали бисерни очи

чертаят пътя си, сами,

водопади, язовири, реки

се вливат в едно море от сълзи.

Вяра... - едничка останала звезда

гнезди в моята душа,

нов живот създава и топлина

в хармонията на всеки лъч светлина.

В грешките си мъдрост посявам

и да обичам истински се научавам,

докосвам малка капчица роса

и разбирам, че болката е чужда за мен Сега.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf