Приказка за живите въглени

Приказка за живите въглени

Когато бях дете-често обичахме да си играеме със огъня , я със кибрит , я със ред други запалими неща.Тогава дядо ми често ни се навикваше , но не грубо а ни цитираше най различни случки и тогава ние сядахме и слушахме в захлас.Той лека му пръст и съм убеден че е в Рая , защото беше невероятен човек и така един път ни събра и започна както винаги своята приказка -всички насядахме и заслушахме.Разказа ни приказката как въглените от загасналият огън спасили двама млади , хубави красиви волни в характера си май и жена, как след това тези въглени се превърнали в буен огън и как този огън ги карал да живеят макар вече и разделечени един от друг .Как този огън не угасвал дори и след толкова време .Макар че нямаше като нас сега образование учил само до 4 отделение се удивлявах как умеше да перифразира как знаеше къде да използва епитети , глаголи , как увеличаваше интуицията на говора си как го смаляваше , но да се върнем към въгленчетата..Защо пиша сега това , защото този огън сега гори и в мене.Усещам го как изгаря тялото ми .Как ме кара да гледам през призмата сякаш го усещам , макар да е само в моето съзнание .Въгленчетата толкова мънички , но даващи огъня , тези малки светещи факлички, които те карат да се стоплиш не само тялото -душата а всичко.И когато по някога ми стане тежко тези въгленчета ми дават жажда за живот , защото тези въгленчета са и твоите въгленчета.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf