Във тихата безмълвна стая
аз пак съм сам и пак е здрач.
Долитат звуци, но не зная
от песен ли или от плач.

Във този час по теб тъгувам.
Скърбя. Сърцето ме боли.
И нежно всеки път сънувам
където двама сме били.

Като из синя морска бездна
излезе ти и с поглед плах
дойде, плени ме и изчезна.
И повече не те видях!

Във тихата безмълвна стая
аз пак съм сам и пак е здрач.
И в здрача плач. Ще ти призная:
по теб е, мила, този плач!...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: razgovornik
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-01
прочитания: 95
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2198
   Произведения: 51873
   Съобщения: 250347
   Лексикони: 2462
   Коментари: 79758
   SMS-и: 815
   Снимки: 5323