Посветено на Маргарита Петкова-гр. Плевен

Мислих, че съм спрял да те обичам,
но сърцето си не мога да разбера
защо след тебе всяка нощ аз тичам,
макар и само в съня.
Навярно чувствата са живи още
и изгарят моята душа,
обичам те какво да кажа друго,
жалко че ти не ме разбра.
Аз знам, че ти не си щастлива с друг сега
и празно е моето сърце,
то винаги ще си остане в самота,
но не иска да я разбере.
Аз съм сигурен, че ти обичаш ме и чакаш,
но защо тогава ни предаде любовта,
километри ни делят, но сякаш
виждам те как страдаш в самота.
И знам, че в живота има хора и неща,
които никога не могат да са с нас,
дори силно да желаем ние това,
само желанието ще ни остане в този час!!!!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: SAMOTEN
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-07-26
прочитания: 430
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49133
   Съобщения: 227072
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73951
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976