|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Някога на..
Ти, някога, когато,
отдавна ще съм земна кал.
Във някое вълшебно лято,
за мен спомни си. Но без жал. Запей си песен, ама тихо,
а може и така, на ум,
и лекичко се ти усмихвай.
Не чуваш ли далечен шум? На полъх лек да ти прилича?
На песен, ехо ,и... на глас.
Не чуваш ли това "обича"?
Мил поздрав ти изпращам аз!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ande
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-01
прочитания: 92
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48849
Съобщения: 214096
Лексикони: 2299
Коментари: 73638
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
|
|
|
|
|
|
