Из пътеписите на един пътешественик. Част 2: История на града

Из пътеписите на един пътешественик. Част 2: История на града

по мотиви от играта Thief

Трудно е да се каже колко време е продължил този мрачен период, когато хората са живеели като диваци. Книгите от Ордена на чука дават съвсем смътна представа за това какво се е случило. По време на властването на Измамника се е родил един човек със здрави ръце, който бил ловък и сръчен. Той създал първите примитивни сечива, сред които особено важен е бил каменния чук. Той намерил начин да победи Измамника и внесъл ред в обществото. Постепенно научил хората отново да строят сгради и така се появили основите на съвременния град. Днес хората от Ордена на чука наричат този човек Великия строител и го признават за бог. Аз не съм сигурен дали е бил бог, дори не знам дали той е съществувал наистина или е някаква измислена личност. Хората от Ордена на чука избягват да дискутират тези въпроси и лично аз чувствам, че ако поставя под въпрос божествения му произход те ще ме убият без да им мигне окото.

Първите улици и сгради на града днес оформят Стария квартал. В момента той представлява само една малка част от града, защото постепенно градът се е разширил и се превърнал в мегаполис. Останалите квартали са: Новия квартал, Оудейл, Пристанището, Ийстпорт, Дейпорт, Южен квартал, Хай Таун. Трудно е да описвам какви са характеристиките на всеки квартал, затова ще бъда максимално кратък. В областта на Пристанището живеят най-бедните хора. Оудейл пък се счита за квартала на богатите. В Хайтаун се намира големия пазар, а в Стария Квартал се намира една интересна катедрала, за която ще разкажа по-късно.

Една единствена река минава през целия град преди да се влее в морето. Трудно е да си представя, че реката е източник както на питейна вода, така и място за отпадъчните води, така че не обичам да говоря по този въпрос. По време на Механиците обаче бяха няколко пречиствателни станции, които аз лично се надявам, че още работят.

Когато градът се разраствал, през първите години хората от Ордена на чука са имали голямо влияние. Макар и фанатични сектанти, те са написали първите закони, те са притежавали основните затвори, а в началото те са представлявали голяма част и от армията. Хората от Ордена на чука открили отново машини, които работели с електричество. Постепенно града засиял от изкуствени светлини. След падението на Карат-Дин човек отново достигнал до своето могъщество.

Символ на величието на Ордена на чука е била голямата катедрала, разположена в Стария квартал. Самият Орден е притежавал и голям минен комплекс на име Крагсклефт в източните планини, където се е добивала руда. Комплекса изпълнявал още една функция – там се затваряли най-закоравелите престъпници. За затворниците имало два пътя – или екзекуция, или доживотен затвор. Често хората от Ордена забравяли да донесат храна и вода на тях и те умирали. Това е и причината за първото голямо нещастие – мъртвите затворници се превърнали в зомбита и нападнали Ордена. В продължение на няколко години затвора Крагсклефт бил напълно необитаем.

Второто голямо нещастие настъпило малко по-късно. Една от находките, намерена при разкопки в мините бил странен скъпоценен камък със странна форма подобна на човешко око. Затова хората от Ордена на чука го нарекли “Окото”. Камъкът бил толкова красив, че бил поставен в голямата катедрала да краси сградата. Но това, което хората от Ордена не знаели е, че “Окото” представлявал мощен инструмент в ръцете на Измамника, който искал да погуби града. Една нощ мъртвите наизскачали от гробищата и нападнали спящите хора от Ордена. Притеклите се на помощ монаси не могли да се справят със ситуацията и зомбитата постепенно завзели катедралата. Един от свещениците, подозирайки каква опасност може да сполети града, рискувал живота си като останал в сградата за да удари камбаната. Притекла се на помощ армията на Барона (управителя на града). Но нито тази армия, нито Ордена на чука успели да отблъснат нашествието от зомбита. Само едно решение можело да спаси града – да се изолира целия Стар Квартал.

Групата Пазители знаели обаче, че с това опасността не е отминала. Те решили да запечатат катедралата с четирите талисмана – на Огъня, Водата, Въздуха и Земята. И за да не може никой да се докопа до талисманите те скрили два от тях – на Огъня и Водата сред руините на Карат-Дин (Изгубения град). Талисманите на Въздуха и Земята останали в ръцете на Ордена на чука.

Със сигурност загубата на катедралата и затвора Крагсклефт е оказала своето влияние върху облика на целия град. Станало ясно, че Ордена на чука вече не е чак толкова могъщ. От този момент армията на Барона станала основна. Баронът започнал да има все по-голямо влияние в града. Поради загубата на минния комплекс към Крагсклефт започнали войни със съседните градове – Блакбрук и Бохн с цел завладяване на ценни рудодобивни територии. По това време се увеличила рязко и престъпността, защото армията на Барона (вече наричана Пазачите на града) не успявала да се справи.

Аз бях пристигнал в града някъде по това време и на няколко пъти бях ограбван от крадците, които никнеха като гъби. Разбира се като пътешественик аз нямах достатъчно пари да наема апартамент в Оудейл – квартала на богатите, който е най-добре пазен и всеки грабеж там би било голямо предизвикателство.

В тези трудни моменти аз бях свидетел как Ордена на чука постепенно възвърна до голяма степен влиянието си в града. Бяха построени нови храмове, а след като Барона почина неговият син повери голяма част от машините отново в ръцете на Ордена. Отчасти разбирам защо взе това решение поради религиозната пропаганда, която се бе разпространила – хората от Ордена твърдяха, че зомбитата, погубили стария квартал всъщност са служители на Измамника. Аз не мисля, че това е било така, според мен става въпрос за някаква нова мрачна сила, която заплашваше да обземе целия град.

Но хората от Ордена показаха, че могат да се справят с нея. Изненада за всички бе,че те успяха да възстановят горните нива на Крагсклефт поради наличните запаси от светена вода и той отново заработи като затвор. Минния комплекс в долните нива обаче останаха под властта на зомбитата.

Този момент на възход също не продължи дълго. Някакъв крадец на име Гарет намерил начин да се промъкне в Карат-Дин и да открадне талисманите на Огъня и Водата, а после се предрешил като човек от Ордена и бил допуснат в храма. Така всички елементи на отключването на старата катедрала се задействали и Гарет откраднал “Окото”. По-късно се разбра, че поръчката за кражбата е била направена от странен човек на име Константин, който се оказал самия Измамник.

Измамникът получил “Окото” и веднага нападнал Ордена. Оформила се битка, но Гарет бързо осъзнавал, че съдбата на града е унищожение ако не вземе мерки. Съюзил се с Ордена на чука, а от Ордена направили фалшификат на скъпоценния камък. Във фалшификата се намирал експлозив, който трябвало да убие Измамника завинаги.

Тактиката сработила и Измамника отново бил отстранен. Когато това се случило аз вече се бях преместил в Стоунмаркет и тези събития стояха далече от мен. Но по очите на хората виждах, че нещо става – нещо, което ще повлияе на близкото бъдеще. Защото балансът бил разклатен – този път в ущърб на езичниците и в подкрепа на фанатиците.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf