Посветено на Маргарита Петкова-гр.Плевен
Разлиствам прашния албум
и гледам снимката ти стара
мисля си за тебе Маги
и паля аз поредната цигара.
Отдавна вече с теб сме разделени
не помня колко време вече стана
стоя и мисля си защо ли ,
допуснах да се случи таз раздяла!?
Навън се свечерява вече
дъжда ситно си вали,
поглеждам през прозореца небето
а в мен любовта отново пак боли.
Разглеждам бавно снимката ти малка
от нея гледаш ме с усмивка ти
и спомням си , когато за първи път ми каза
"Мили, много те обичам, разбери"
Нахлуват спомените избелели ,
като вятър през открехнати врати
не знам как се влюбих толкоз силно
но се надявам да се върнеш ти....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: SAMOTEN
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-02-11
прочитания: 237
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7752
   Автори: 2105
   Произведения: 49005
   Съобщения: 212825
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73710
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954