САМОТНО УТРО

Утрото дойде.
Погали ме,любимата съпружеска ръка,
за довиждане целуна ме,
горещо!

Отново пак пое,
по пътища безкрайни,
във чужбина.

Събудих се.
Празнота около мен.
Сама отново съм,
паника обвзе ме.

Сърцето парещо  тупти,
толкова силно,
че гори,
боли ме!

Уплашена и уморена,
от таз безкрайна самота
утеха искам да намеря,
и спася изстрадалата си душа,
която от чакане,
без време остаря!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf