До гуша в прозаично блато,
сред хиляди житейски грижи,
все пак съм толкова богата -
аз мога много да обичам.

Под устни парещи да тръпна,
без дъх от поглед да остана.
Със чиста съвест да се кръстя
в неделя, влизайки във храма.

На цялата житейска скука,
дарила ме с усмивка хладна,
ще кажа: "Слушай, не ми пука,
защото аз съм млада. Млада!"
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tonita25
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-01
прочитания: 99
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49133
   Съобщения: 227072
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73951
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976