Отминаващи дни и настъпващи нощи,
слънце ясно, луна и звезди.
Следват те пътя си непрестанно, безпристрастно,
макар и да виждат, как ме боли.

Следват те пътя си непрестанно,
тъй както и теб чакам аз -
всеки миг, всеки час - постоянно
теб очаквам, да се появиш.

През мъгла минават ми дните,
а от тебе ни следа.
Нощта настъпва и идва съня,
сън толкова реален, но си остава само сън.

Замина ти в ден, един прекрасен,
да търсиш щастието си някъде далеч, но без мен.
Замина и каза, че ще се върнеш,
а мен остави ме със спомена и мъката -
да чакам вест от теб - всеки ден.

Споменът, всяка нощ в сънят ми оживява.
Отново виждам очите ти тъй топли и добри,
да ме гледат с онзи поглед - влюбен и малко плах.
Отново ръцете ти усещам - как ме галят нежно
и в обятията твои, отново аз потъвам.
Устните ти пак чувам, как с любов изричат -
"Обичам те!" - и целувка, пак ми подари!

Споменът обаче си остава само сън
и изчезва щом слънцето се появи.
В мен само мъката остана да тежи
и чакам аз всеки ден, всеки час,
отнякъде да се появиш... с мен да продължиш!

31.01.2008г.
гр.Варна

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marcheto_73
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-31
прочитания: 215
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49133
   Съобщения: 227072
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73951
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976