При теб дойдох...

Потропах на вратата ти.
За огън.
И шепа светлина
за душата ми.
Да мога
късче топлина
да попия.
Морска мида
в шепи крия -
за теб.
Вземи я -
с бисер-сълза,
от сърцето отронена.
Уморено е.
Изпий я -
за да се вкамениш,
както каменна
душата ми е.
От твоя пламък изгорях -
сърце не ми остана,
вече не боли.
От очите ми разплакани
не спира да вали.
Студено е.
Вътре в мен.
Тъмно е.
И в слънчевия ден.
Затова дойдох при теб.
За огън.
И за светлина...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf