РАЗПЪНАТА

Разпъваш ме на нечий кръст,

но, не на моя.

И караш ме да стена неведнъж,

защото знаеш, че съм само твоя,

заливаш ме като пороен дъжд.

Разстилаш тялото ми по земята,

покриваш с него чудесата,

неусетно от мен излетели,

неусетно във тебе умрели.

Разпъваш ме на нечий кръст,

но, не на моя

и тежка мъст се блъска във покоя.

И вятъра мълчи пред кръста,

а нещо горе ме прегръща.

И нещо сили в мене влива

да бъда жива, не, щастлива.

И нещо ще спаси душата,

унищожавайки телата.

Спокойна съм

и в погледа се слива

образа на мойта самодива,

тя природата ще приласкае

и с тихи звуци, вместо теб ще се покае.

Разпъваш ме на нечий кръст,

но, не на моя...

Ослушай се...

и само чуй покоя...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf