|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ХОРА
Посветено на Маргарита Петкова-гр.Плевен
Защо сме ние толкова наивни,
защо се борим за любов сега,
когато всеки гледа да те прекара
и сам оставаш във нощта.
Къде са истинските чувства,
да обичаш някой от сърце,
мираж са те във днешно време,
мираж с изгубено лице.
Защо ли трябва романтици
като нас да страдат във живота си сами,
неразбрани от всички други,
които търсят секса и пари.
Живота е суров и бурен,
така е той от векове,
но вярвам, че красивото се е запазило
и нас истинските ни зове.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: SAMOTEN
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-02-09
прочитания: 229
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7594
Автори: 2052
Произведения: 46578
Съобщения: 229256
Лексикони: 2111
Коментари: 69830
SMS-и: 803
Снимки: 4743
|
|
|
|
|
|
|
|
|
