Прощално

Защо се връщаш?
Моля те не идвай!
Завръщаш се във крехкия ми свят?!
Отново устните изричат обещания...
Та те са само думи.
Разбираш ли?!
Така боли от тях!

Очите – ослепяха да те търсят,
все взираха се в чуждите лица.
А устните ми - чак до кръв напукани,
от толкова изричане на святи две слова.

Ръцете си отпуснах уморени,
с надежда все протягах ги в нощта.
Душата ми - пресъхнала е като кладенец
и нямам даже капка да те напоя.

Не съм ти нужна вече!
Зная го отдавна!
Допуснах те отново в крехкото си същество.
Раняваш ме!
Незнам дали го осъзнаваш.
Прощавам ти за всичко.
С цялата душа!

Върви си!
Моля те!
Не ми е нужен този хладен повей.
Замръзвам от студените слова.
Нуждая се от толкоз малко обич,
жадувам ласка,
душата иска само топлина!

Не ми отнемай вярата в живота.
Не ме залъгвай пак с онези думи…
Спри!
Така съм уморена от напразни обещания!
От думите –
„Повярвай ми – ще сбъдна твоите мечти...”

Не ме търси!
Наистина не бива вече.
Не съм дете и знам отново ще боли.
Не идвай вече!
Моля те върви си!
Останах прах и пепел…
Дърво без корен…
Моля те върви!

Пепи

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nejnost
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-01-30
прочитания: 159
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2055
   Произведения: 46645
   Съобщения: 193057
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70076
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753