Женска сълза

От жалост?
Не, недей!
Върви си!
Не съм просякиня,
а хубава жена.
Смееш се.
Наричай ме самолюбива.
Добре. Нека е така.
Насила.
Никой не искам.
Смисълът не е такъв в любовта.
Замисляш се.
Нима си признаваш,
че преобърнах твоята съдба?
Безчувствен!
Към чуждата болка.
Играеш си с поредната жена.
Усмихваш се.
Доволен.
Смаза моята душа.
Нежност!
Ти я забрави.
Остана захвърлена -
в прахта.
А преди я беше подслонил.
Тя се чувстваше у дома.
И ръцете ти...
са вече студени.
Измръзна твоето сърце.
Отдръпни се.
Не ме прегръщай!
Не съм ти майка,
а ти мое дете.
Обичта!
И от мен си отиде
и не ще се върне тя.
Ти си тръгваш,
а от мен потича -
чиста, женска сълза.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-30
прочитания: 100
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48584
   Съобщения: 213826
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73137
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937