ИСКРОМЕТНА ОРИСИЯ

Не бих живял без огън и мечти.
Родих се с орисия искрометна.
Езикът ми на въглен да дъхти.
Душата да е кратерът на Етна.

Дори покрит от ледове и мраз -
да мисля с огън, да творя копнежно.
В гореща магма сътворил Пегас -
да полетя в изригване кипежно.

Понякога през зимния си сън
вулканът от надежди наедрява.
Дори да зъзнат хълмове отвън -
клокочи вътре силната му лава.

И няма вихър, който да го спре..
И няма мраз, от който да изстине...
Дори в смъртта не иска да умре
и гибелта не може да загине...

Не бих живял без огън и мечти.
Искрите хвъркат. А отвътре пари...
Дано съдбата в мен да разпламти
стихиите на бъдните пожари...

(От "Точка на замръзване")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf