|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ЧУДО
На сина ми
Пронизвай ме със детските зеници
по-бистри от небесния простор,
искрящи зад решетките-къдрици
и нежнозвучни като птичи хор.
Не би ги спряла никаква преграда
да бъдат извор на истинността.
Очичките ти парят без пощада
във вече съгрешилата душа.
Но ти, дете, не ме вини, защото
във детството си също нямах грях.
С годините натрупах във живота
по малко: злоба, алчност, грубост, страх.
Сега, повярвал в твоята магия,
съветвам те – подобно не греши!
Пази си детските мечти-светини
и остани с пронизващи очи!
Че най-голямо чудо на земята
е туй: да бъдеш винаги дете -
с очите си да раждаш свободата,
която не стои на колене.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-30
прочитания: 138
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43678
Съобщения: 185195
Лексикони: 1894
Коментари: 61809
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
