ЧУДО ПОД БЕЛИТЕ ПРЕСПИ

Под бели преспи чудото ми спи -
надежда плаха за цветя и птици.
Все някога от лъч ще се стопи
тъгата снежна в моите зеници.

И в пролетно наболата трева
мечтите ми ще бъдат минзухари.
Крила разперил в модра синева -
копнежът-щъркел весело ще шари.

Ще се открия в поглед на дете.
От бистър ручей дъх ще си налея.
А чудото - решило да расте,
ще ме накара дълго да се смея.

Събудена - в разпукнато листо,
душата нежни трепети ще диша.
А без да питам как или защо -
ще бъда стих. И сам ще се напиша.

Под бели преспи чудото ми спи.
И сън във бяло тихо ме загръща.
Все някога снегът ще се стопи...
Надежда в чудо - толкова присъща!

(От "Точка на замръзване")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf