На една жена

Задраскай ме от списъка със телефони!

Задраскай ме от твоето СЕГА!

От бъдещето - може би, не зная,  

не мога нищо да ти обещая...

Задраскай ме и може да не помниш вече!

И аз не искам да си спомням,

но ми е много трудно вечер,

когато бавно в тишината

броя звездите и луната...

Задраскай ме и повече не питай,

къде съм и какво ли още правя,

какви на цвят са ми мечтите

и с алкохола пак ли аз се утешавам...

Задраскай ме,

но някой ден ще дойда

и ти ще вземеш пак тефтера

и пак ще кажеш - дай си телефона...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf