Тук залезът е аленочервен,а птиците прогонени са от куршуми...Тук пясъкът е най-големият им "дар"и най-големият кошмар.И в туй спокойствие взривенона кулата самотно извисена,отново стискаш автомати погледа се рее нейде...Бодлива мрежа,колове бетонниограждат твоето съзнание.Зад тях какво ли е? Не зная.Отново пясък и мълчание...Моторен рев раздира небесата,отнякъде се стреля напосоки...Сирени известяват суетатаи всичко пак потъва в тъмнина.И нека утро щом настъпи ведросъс себе си да носи свобода!И нека както слънчицето топли,да бъде мирна таз земя!...
...От един месец съм тук...А има още толкова много време докато се завърна у дома-там,където ме чакат и където имат нужда от мен..."Времето е в нас и ние сме във времето...",но тук е безвремие,тук сме в нищото.Нека Бог е с нас,защото делото ни е справедливо!...