СПИНЪТ=СМЪРТ

Вече е късно! Това е съдба! А аз все не мога да се примиря!

Надежди, мечти, копнежи, реалност...всичко се смесва...

И става студено... но някой ми държи ръката...ооо, и не е само един!

Студ и страх от незнайното... но съм спокойна...

Ще ме помнят... в спомените им ще са най-хубавите ни мигове!

И в последния си миг се моля на Господ, в другия живот да ми даде малко повече време... за да им се нарадвам и да имаме повече общи спомени...

И всичко стана черно... 

------------------------------

Посветено на всички неизлечимо болни...

Дано в сетните си мигове преосмислят живота си и намерят сили да се срещнат с Непознатото...

Посветено и на всички близки на болните...

Бъдете с тях, защото страха от Непознатото е огромен...

А какво им трябва... само някой да им държи ръката в сетния час... Да усещат подкрепа и любов... Да знаят, че не са живели напразно и ще си спомнят за тях!

Посветено и на най-добрата ми приятелка... която е болна от СПИН!

Ще бъда до теб, дори и в сетния ти час! ОБИЧАМ ТЕ!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf