Отражение

В чашата видях странно отражение,

а всъщност гледах себе си с пренебрежение.

Облика си собствен виждах само

и криех погледа си през рамо.

От себе си нима ме беше страх

или може би видях аз своя крах.

А може би самичък се срамувах,

защото знаех, че от себе си потъвах.

Трябваше да се огледам в чаша

за да осъзная, че забърках каша.

Каша с целия си живот погубен -

Как допуснах да съм тъй загубен?

Нима от едно отражение просто

събудих в себе си моста?

Мост между истини и грешки -

често пъти глупави, нечовешки.

Толкова пъти в чашата се оглеждах,

но никога в себе си не поглеждах.

Едва сега разбрах защо

не давах на себе си добро.

Цял живот съм живял

за поуките все тъй заспал.

Но сега - дори малко късно,

разбрах - животът не е само мръсно... 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf