Чуждите

Животът ти едва започнал,

в разцвет да бъдеш, да си тук.

А чувстваш се  като ненужен,

полека, лека ставаш чужд.

Не можеш себе си да бъдеш,

със работа да бъдеш горд,

децата със любов да гледаш,

да образоваш, възпитаваш.

И чужд си сякаш и ненужен,

като натрапник гледат те отвред 

и виждаш се така принуден

препитание да търсиш ти отвъд.

Помръкна и лицето на народеца

от бедствия, несгоди и борба,

какво ли искат още тези "хорица"

не насмукали се на блага.

Защо Родино, сме ти чужди,

защо отвръщаш ти от нас глава

и отпращаш ни ненужни,

като мащеха - подла и зла?

Но ние те обичаме, Родино,

на пук на унижения, беди,

защото знаем, че виновните са други

и знаем, че обичаш ни и ти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf