Дъждовно

От болка смръщено небето

закрива с облаци очи.

И после някак неусетно

дъждът започва да вали...

Вали си кротко, безразлично.

Сивее глупаво градът.

И хората са тъй безлични,

че ме обзема тиха скръб.

В душата ми надежда няма.

Светът и днес не е добър.

Препуска мокрещият вятър,

разкъсан в спици на чадър...

Треперейки, сама оставам

сред този хладен стар декор.

И болката ми - като в драма -

е болка по един актьор.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf