Във стаята е гробна тишинакоято е покрила всичко.На пода в ъгъла седяне мисля и не чувствам нищо. Ограждат ме стените и душатвъв мен е пусто, страшно сиво.Страхувам се когато съм самотенстрахувам се и искам да крещя. Оглеждам аз за сетен пътсумрачната и пуста стая.Спринцовката, иглата на килимаи своята надупчена ръка. Задушно е във стаята ми пуста,лицето ми обляно е във пот.И нямам сили да излезнанавън в реалния живот. Илюзиите свършиха тъй бързостопиха се, изчезнаха в нощта.Спринцовката, иглата наркотикаме теглят бавно към смърта……
НА ВСИЧКИ ТЕЗИ КОИТО ИЗБРАХА БЪРЗИЯ ПЪТ КЪМ СМЪРТТА