|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
VVVVV
Все някой ден ще спра.
Да се надбягвам с ветрове,
които са единствено в главата ми,
да свиря с музикантите по барове,
да съдя друг за липсата на хляб на масата,
да се наливам с безутешност,
да пия все горчивите питиета
(къде са сладките, за бога?),
да се прочитам между редовете...
Ще спра!
Ще тичам по-задъхано
и бързо.
Ще се раздам, да не остане нищо.
Ще се запаля да те стопля.
И ще спра
да гледам безобразията
в огледалото...
Все някой ден ще спра да те виня,
че те намерих...
А ти ще ми помогнеш да ме няма,
защото си единствиния вятър
във главата ми...
Все някой ден ще спра...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: marinska
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-26
прочитания: 111
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7972
Автори: 2198
Произведения: 51869
Съобщения: 250286
Лексикони: 2462
Коментари: 79753
SMS-и: 815
Снимки: 5323
|
|
|
|
|
|
|
|
|
