Да те прегърна - но съм еднокрил.
Не съм от съвършените ще значи,
но някъде във себе си съм скрил
очите вместо мене, дето плачат.

Там всичко подредено е по две -
две топли длани, две горещи устни.
Не трябва ли да имам две криле
да те прегърна, за да те почувствам?

Но кой съм аз да съдя Бога мой?
Така решил е, еднокрил да бъда.
Двукрил е редно да е само Той,
затуй ме срещна с теб. Нали е мъдър?

Аз истината Божия прозрях
и нека любовта си не пестим.
Защо сме с по едно крило разбрах -
прегърнем ли се с теб - да полетим.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-26
прочитания: 138
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7752
   Автори: 2105
   Произведения: 49005
   Съобщения: 212825
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73710
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954