СПОМЕН ЗА ЩУРЕЦА

На Стефан Калев
Отиде си. Не взе оттука нищо.
Разсърди се на този свят покварен.
Остави ти сираци - всички листи
написани - проплакани, изстрадани…

Отиде си. И прошка не поиска
от верните приятели, защото
не трябваше да разберат, че скоро
ще спре да се търкаля колелото.

Отиде си. А твоята писалка
премръзнала те чака със надежда…
И само пукотът на тишината
в портрета ти пак тъжно се оглежда.

Отиде си, приятелю, поете.
Аз гроба ти не ща да знам къде е,
че бих ли го затоплил с мъртво цвете,
щом ти във мене вечно ще живееш!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-01-26
прочитания: 106
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7740
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208405
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73695
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960