|
Аз, човекът!
Часовникът бавно тиктака и отмерва пулса на времето, което сякаш бърза да роди все повече човешки слънцa. Отварям очи и чувам позната песен, обличам мечтите си и тръгвам да търся своето слънце. Искам да го докоснa, да се слея с него, но не зная пътя, по който да тръгна. Някой ще ми помогне ли, ще чуе ли моята песен? Танцувам сама, а вятърът ми е свидетел! Тогава разбирам,че пътят - това съм Аз, моите мечти, слабости и грешки, един човек сред хилядите, едно незаспиващо слънце! Такава съм аз -противоречива, но истинска! Вървя по пътя на моето слънце с типичната щурост на тийнейджърския живот. Опитвам се да превръщам нотите в букви, а буквите в думи. Така се ражда стихът. Поезията е начин да погледнa в душата си, да протестирам, да възхвалявам и отричам нещата, които обичам и мразя. Затова харесвам и литературата. За мен тя е познание, начин да изследваш миналото си, свят, в който ти си героят. Живея в морски град и морето е моята стихия. Искам като вълната да бъда безумна и дива, да изживея всичко красиво и да помитам трудностите по пътя си.Искам да подаря вяра на безнадеждните, да изтрия сълзите на слабите и да им кажа, че: "Мечтите не се сбъдват, защото ги оставят в ръцете на другите!” Дали съм типична тийнейджърка, или съм робиня на свободата? По-скоро съм като птица, която лети устремена и неподдаваща се на страха от куршуми и дебнещи я ловци. Затова не съм робиня и не понасям страха! Приемам последствията от своята лудост и тръгвам към нови препятствия. Не се оплаквам, не охкам -това съм аз - Мартина Апостолова, едно момиче на седемнайсет години, една от многото, преминали през ситото на живота. Падах и ставах, грешах и се поправях, но винаги успявах да бъда себе си. Училището, в което уча, бе първият трамплин към живота, истинския живот, в който за да оцелееш, трябва да се бориш. И ето - аз се научих на борба. Боря се, за да танцувам, боря се, за да обичам, боря се, за да чертая границите на собствения си свят! Моят свят е в моята Родина! Обичам я, въпреки неуредиците в нея! Никога не бих я заменила! На нея, на земята на Ботев, посветих и най-хубавото си стихотворение, за което получих и почетното трето място в конкурса "Живеем в земята на Ботев”. Какво очаквам от живота? Със сигурност не и да ме помилва за грешките и слабостите ми, а да ме научи да различавам Доброто от злото. Мечтите са част от духовността на човека! Моите мечти са свързани с изкуството. Дали ще стана моден дизайнер, дали ще издам стихосбирка, или ще сътворя най-красивия танц - все ще оставя своя автограф. Искам родителите ми да се гордеят с мен, искам да имам силата да остана все така неподправена и истинска. Искам да кажа на хората от трибуната на своята неподкупност: "Ей, вие имате чест и достойнство! Не го продавайте за смешни лъжи!" Да загубиш самоуважението си е най-голямото падение за един човек. Такова е моето верую, такъв е смисълът на живота ми! Не съм безгрешна, нито неподвластна на пороците. Но пред лъжата имам силата да отстоявам своята истина. Тази сила понякога ми навлича гнева на моите учители, родители и приятeли дори. Но струва ли един гняв повече от моята истинност? Питам се понякога дали моето слънце ще ме приеме - все още несъвършена и дива, а понякога - дори безотговорна!? Но отговорът се заплита някъде из струните на моята душевност и отново вдигам глава, горда и независима, готова за дуел с новите предизвикателства. Такава съм аз и не протестирам! Живея в свободна страна обичана съм, красива съм! Какво повече да искам от своите създатели?! Остава ми само да продължа напред по пътя на моето слънце. Да се слея с него и да оставя лъч светлина за тези, които живеят все още в мрака на своята античовешка душа. За тях е и моят подарък, заимстван от куфара на великото Слово: Трънлив и сляп е на животът ребусът, на кръст разпъва нашите души. Загубил всичко, не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tutar
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-01-25
прочитания: 90
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45332
Съобщения: 239705
Лексикони: 2031
Коментари: 67364
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
